Искам да съм принцеса!

Днес мисля да не поглеждам дори с крайчеца на окото си мъжете, които ме забелязват на улицата. От сутринта съм си ушила бойното знаме, забъркала съм цветовете на войната, яхнала съм метлата и съм оглавила съвета на караконджулите.
Като за начало, дръпнах една лекция на съседа, който ми се оплакваше от сексуалната независимост на младите жени. Била му се изтрила линията на живота от чекии и мрънка, но нито дума за това, че са му се изгладили мозъчните гънки от липса на усилия.
Ние, жените, започнахме да искаме и да получаваме тук и сега всеки мъж, когото си набележим. На тях вече не им се налага да търсят, да ухажват, да бъдат интелигентни, да тренират чувството си за хумор и да създават усещане за сигурност.
Те гарантирано ще правят секс и без да си дават зор, защото все някоя ще ги налази, колкото и да се оплакват понякога.
И ако едно време са се самопредлагали предимно отчаяни страшилища от женски пол, а за някоя красавица мъжете е трябвало да застанат на челна стойка, днес вече не е така. Когато една жена иска мъж, секс, любов, тя отива и си го взима.
Същите тези жени в един момент раждат синове. И понеже са силни и самостоятелни, бдят над децата си и вършат всичко, вместо тях.
После те израстват като безотговорни, мързеливи мухльовци и мамини синчета, които очакват всичко да им пада от небето. И то наистина им пада. Защото жените вече не само заради еманципацията, но и от немай къде, трябва да се справят с всичко сами.
Не отглеждаме и не възпитаваме мъже, момичета. Само путьовци и мухльовци. Носители на генетичен материал, кърпички за еднократна употреба, които след това се смачкват и хвърлят в коша. Чувствителни, изнежени педерастчета, които ги мързи да си мръднат пръста за каквото и да било.
Някак си ние, жените, почувствахме своята сила и власт, и престанахме да плачем от самота. А напоследък започнахме да им нахлузваме презервативите, да си пием противозачатъчните и да се възползваме от тях само за задоволяване на нагона си.
С това темпо на развитие, след има-няма 100 000 години на този свят ще останат само жени (генетиците го твърдят). После ще се клонираме и ще заживеем в свят на принцеси с големи претенции и малки възможности.
В свят на замъци, кристални кули, златни ковчежета, дворцови интриги и вибратори от ново поколение.
И ще бъде така, докато в някое отдалечено, забравено от Бога кралство, не се роди принцът, който да си проправи път през вековната гора, да разсече трънаците, да разгони мъглата и болните халюцинации от женските ни съзнания, и ни върне вярата.

Секс-коктейли

Как си искаш секс... има ли значение дали си мъж или жена? Дали си на 20 или на 30? Дали си в дискотека или библиотека? Разбира се, че има разлика и има значение, най-вече...само че има едни ей такива екземпляри като мен, които не могат да усетят нищо и/или се правят на лапнишарани, което прави сексът невъзможен, но повярвайте ми, не е нарочно.
Хората като мен, противно на първото впечатление, са притеснителни и срамежливи личности. Харесваме секса, но трябва да съм силно разгонена, за да си го поискам в прав текст...
В дните на „неразгонване“, разчитам на взаимното усещане и допълване, за да се стигне до желаното запълване.
Да, ама животът е весел / понякога си мисля, че той е тя и че е абсолютна кучка/ и си прави каквито си иска номера с нас и нашите желания и подбуди.
Дълго време се лутах, питах, чудех и експериментирах с това кой е правилният подход за искане не секс (различен от този „Какво ще кажеш да пием вино в къщи – имам една прекрасна бутилка траминер” или „Искам да правим секс”, тъй като както вече споменах съм притеснителна и срамежлива).
Накрая направо си се научих и започнах да го забърквам умело коктейла от провокативни погледи и докосвания, който наричам „Pre-fuck”. Основните му съставки, за да се получи сравнително добър и да се цени от масовия потребител, са страстни погледи, показващи перверзността на сексуалните желания и обещаващи сбъдване на всички такива, ръка на крака, устремяваща се нагоре и свенливо спускаща се надолу, доближаване на телата и на лицата едно до друго и една неслучила се, но разпалила желанието целувка...
А след изпиването на този коктейл има и друг, който има различни имена и съставки от “Monumental fuck”(Монументален секс), “Destructive fuck” (Деструктивен), “Long-time fuck” (Продължителен), “Delicate and love fuck” (Нежен и романтичен), “Experimental fuck” (Експериментален) и т.н. , но тези коктейли се пият в зависимост от желанията на изпилите задно първия коктейл.
Понеже в началото казах, че животът според мен е жена и то кучка, искам да ви кажа, че последният път по време на втория коктейл, когато вече виждахме дъното на чашата /или поне аз/, пичът ме попита „Ти как обичаш да го правиш?”... Кое как обичам да правя бе пич – да готвя, да говоря, да пиша ..? Ако искаше да си информиран за това защо не ме попита в края на първия или в началото на втория коктейл, а аз щях да ти отговоря така, че да направя изпиването на второто коктейлче още по-незабравимо, ама да ме питаш за това как обичам да правя секс и докато го правим не усещаш какво ми харесва, смятам че е по-добре да оставиш твоята чаша на нощното шкафче и да допия сама и двата коктейла.
Та така...животът е кучка и знаете ли защо съм убедена в това?
Защото няма начин една жена да позволи на друга да изживее своя дълбок и разтърсващ оргазъм пълноценно...ако беше мъж щеше да покани други или да се присъедини и да направи оргия...и как след това да не обичаш мъжете.

Шофьор на такси

Днес, докато се возех в едно такси, осъзнах, че мъжете имат право да възприемат автомобилите като продължение на мъжкото си достойнство, само че не в оня смисъл, в който си ги мерят на кой му е по-голям и лъскав, а по отношение на това как ги управляват.
Как ми просветна? В някакъв час пик закъснявах за едно място, на което беше супер важно да съм навреме и се метнах на задната седалка на първото такси, без изобщо да виждам шофьора. Щом получих съгласието му да ме закара до еди къде си, повече не му обърнах внимание, защото загледах невиждащо навън и дълбоко се съсредоточих в себе си, за да формулирам ясно тезите, които ми предстоеше да обсъдя след броени минути с хората, които ме очакваха.
Въпреки желанието ми да се отдам на въпросните мисловни упражнения, още с потеглянето на колата, започнах да се разсейвам. Тая смотана, малка бричка, която представляваше таксито, тръгна меко и тежко като подводница. С цялото си тяло усетих налягането на водата, която шофьорът прорязваше, за да изпълни възложената му от мен мисия.
Скоростната кутия и двигателят на колата бяха като част от организма на този човек и той сменяше предавките, въртеше волана и натискаше спирачките насред задръстването толкова хармонично и навреме, че сякаш виртуоз изпълняваше симфония на Бетховен. Някакви подивели джипове и изнервени смартове се насмитаха и се чудеха в коя лента да се бутнат, създаваха обичайната суматоха на пътя, бибиткаха, а нашето такси се движеше бързо, настоятелно, неотстъпчиво, красиво и силно, по правилата, напълно подвластно на безупречното си управление.
Душата ми запя от удоволствие. Погледнах с периферното си зрение шофьора. Беше около 40 годишен здравеняк, облечен с ти-шърт. Около него се разливаше спокойствие и сигурност. Той правеше нещо най-обикновено, просто караше кола, но го умееше истински и го владееше до съвършенство. Сякаш Буда беше зад волана. Не пускаше нахалниците и правеше път на истински нуждаещите се.
Десетина метра преди един зелен светофар, край който беше логично да профучим с пълна газ, той започна леко да намалява, и аз си казах наум: „хванах го - никой не е съвършен”. След по-малко от секунда се оказа, че някакво келешче внезапно хуква да пресича на червено и ако не бяхме намалили, щяхме да го сгазим.
Помислих си: „Господи, този човек как ли прави любов? Така ли усеща нещата, толкова ли силно и безпогрешно владее положението, толкова ли е добър наистина”, и следващите минути прекарах в компанията на неблагочестивите си помисли по негов адрес.
Сетих се и за всички мъже, които са ме возили в колите си. За оня психар, който през целия път от Варна до София даваше пълна газ и удряше спирачки през 5 секунди, дори на магистралата. За нерваците, за псувачите, за хората с променлив темперамент на пътя, които ту са много добри шофьори, ту ти рискуват живота с откачените си дрифтове. Всички те правеха секс, точно както управляваха колите си.
Когато пристигнахме, спряхме постепенно и точно където трябваше. Извадих си парите, погледнах този гений на волана право в сините му очи, и с цялото си възхищение изрекох „Благодаря Ви”. Оставих му бакшиш, след което направих най-плавното и женствено слизане от такси, на което е способна жена с къса пола и токчета.
Срещата, на която присъствах впоследствие, надмина очакванията ми. Хората се разбираха от половин дума, бяха умни, любезни и симпатични. Интересите ни се срещнаха по един естествен и приятен начин, и всички изпитахме удоволствие, че се познаваме и работим толкова добре заедно.
Сякаш целият свят беше станал по-добър и съвършен за малко, защото този шофьор на такси го беше променил.